Вино и религия

Вино и религия. Религия и вино. Кое е възникнало първо и кое предшества кое? Сладкото опиянение от виното ли е причина за да се зароди вярата в божественото, в свръхестественото? Или религията е това, което е представило тази вечна напитка на хората? Зададен по един и същи начин, въпросът може да получи множество отговори и даде насока за взаимовръзка на религията и виното. Кога, как и защо религията се обвързва с виното, а виното става неразривна част от религията? Или, истината за връзката между вино и религия.

Кое е първо- виното или религията?

Първите доказателства за използване на вино в религиозни церемонии датира от 6 хил.г.пр.Хр. В тези най- ранни периоди, когато религията е много относително нещо, а вярата е не просто в Бог, а в множество богове, египтяните активно използват вино. Като под египтяни се има предвид най- висшия ешeлон, а именно фараоните. В този период виното не може да се приеме като нещо достъпно и общоприето за консумация от обикновените смъртни. То е само за употреба от най- видните, най- важните, тези които са най- близко до боговете. А в онези хилядолетия, именно фараоните са наместници на боговете на Земята. И именно виното е връзката между боговете и земляните, в лицето на фараоните. Смята се, също така, че виното си има свой отделен бог, който бди над него, закриля го, превръща сладкия обикновен гроздов сок в благодатно вино. И на бога на виното, се благодари само и единствено с вино, от най- руйното, най- хубавото, най- ароматното, най- галещото сетивата. Виното се боготвори като напитка дотолкова, че на него е отреден ден във всеки един лунарен месец. През този ден, наречен „ден на опиянението“ се отдава почит на виното, което се благословя с песни, музика, танци и консумация в огромни количества. В исторически план следват древните елини, които също като египтяните имат свой бог на виното. Той благославя виното, така както благославя хората; бди над виното, така както го прави над хората. Но по- върли любители на виното, било то с религиозни или не цели, това са римляните. Там производството на вино е национален спорт, пиенето на вино също, а под предлог, че се почита този или онзи бог, обикновеното пиене се превръща в пир, който пък прераства в маратон на опияняването, в буквалния и преносен смисъл на думата. Щафетата в по- нови времена се поема от християнството. Почти всеки християнски празник е обвързан с виното. Библията е изпъстрена с текстове, в които виното не просто се споменава, а заема централно място. Животът на Христос дори е белязан от случки и събития, в които пряко участие има виното. Към днешна дата, почти всеки християнски ритуал включва в себе си вино, в преносен и в буквален смисъл на думата „включва“. В християнството виното е също обожествено, та дори и повече от всяка друга религия, която го е предшествала. Виното тук е кръвта на Божия син, това което тече във вените му, това което дава живец. Кръвта дава живот, виното също. Кръвта не може да се спре, пред пътя на виното също не може да застане нищо. Кръвта бележи историята човешка, виното също! И още нещо- виното е явната и изконна връзка между езичеството и монетеизма; между древните времена и по- новото време; между вярата и атеизма; това, което неминуемо е налично във всяка една религия, без значение на нейното време и съществувание. Виното има своето заслужено място и в юдеизма. То се смята за част от жертвоприношенческите процеси и традиции в тази религия, които не са никак малко и са важни. Не може да има юдейски празник без вино, защото виното е естественото начало и естествения завършек на ритуалите; техния блясък; средството за подсилване на емоциите и усещанията по време на свещените обреди. За разлика от всички изброени по- горе религии, някои отричат виното, слагайки го под знаменателя на алкохола. Индуизмът и ислямът не приемат виното, не подкрепят консумацията му, дори може да се твърди, че го забраняват. Макар и в двете религии да се срещат текстове, в които виното се споменава открито, без да бъде автоматично поставено в рестриктивния списък, от съвременните последователи се приема, че тази божествена напитка в исляма и хиндуизма не е на Бога, а на неговия враг.

Демонизиране на виното

Върху виното винаги са били и продължават да бъдат прилагани от съвременните религии двойни стандарти. В зависимост от начина на тълкувание или изкаран текстът от контекста на свещените слова, виното може да се приеме и като благословия и като наказание. Паралелно с това, че не е изрично забранено, а на някои места в свещените книги дори вярващите да се подтикват да го консумират, то е и демонизирано. Тоест, едновременно е и разрешено, и прието, и в един или друг аспект, по един или друг начин поставено в графата „забранен плод“ или иначе казано демонизирано. Ако се обърне внимание, става ясно, че в каквито и религиозни ритуали да се използва, виното се употребява в ограничени количества и с определена цел. Когато се употребява извън контекста на тези религиозни церемониали, виното естествено се консумира в едни различни, по- големи количества. Които пък от своя страна водят до поведенчески и личностни промени, които не са присъщи на човек в трезво състояние. И тъй като не може една и съща напитка, в две различни ситуации да се определя веднъж като разрешена, а друг път като забранена, тоест да се стигне го противоречие, се приема, че при дадени обстоятелства виното от Божията кръв се превръща в кръвта на демона, който се опитва (и успява) да се всели в здравия разум на човек и да го промени. Вменяването на вина на една толкова хубава, пивка, деликатна напитка е по- скоро освобождаване от отговорност и прехвърляне на отговорността за личната безхарактерност или слабохарактерност върху виното. И така, виното бива обвинено за липсата на самоконтрол в поетите количества от човек. Защото това е същото вино, образно казано, което се използва при религиозни обреди, но просто прието без контрол, в доста по- големи количества.

Свещените книги казват за виното…

Във всяка свещена книга, на коя да е от трите основни световни религии, виното е засегнато като тема. Нито една от тях не си позволява да изключи виното от себе си, защото това би означавало да изключи себе си от хората, да прекъсне неразривната връзка. Особено ако се приеме, че виното е вид проводник за религията. Дори Свещеният Коран, на религията заставаща срещу консумацията на алкохолни напитки- ислямът- не смее да изключи виното. В Сура 2:219 се говори за виното и хазарта. А Пророкът казва, че и двете са голям грях, но и в двете има и по нещо хубаво, което да се открие. В Сура 4:43 отново виното е споменато, като се казва, че молитви не трябва да се изричат в състояние на опиянение. В Сура 5:90 в Свещения Коран, се посочва, че консумацията на алкохол трябва да се избягва. А според тълкувателите на Корана, свещената книга в никакъв случай не забранява употребата на вино, а само предупреждава, че под негово влияние, човек губи своята ясна преценка и се компрометира. В свещената книга на евреите, също се получават някои напътствия и насоки как да се използва и приема виното. В Изход 29:40 изрично се споменава миряните да носят вино при ритуалите. Второзаконие 14:26 подтиква вярващите да се наслаждават на виното по празниците, за да могат да ги преживеят с цялото си същество. Друг текст от Псалм 104:15- Песахим 109а казва „И вино, което радва сърцето на човека“. Сред свещените книги, Библията е най- щедра откъм текстове свързани с виното. Ярки примери са текстовете в Притча 23:20, а именно „Не се присъединявайте към онези, които пият прекалено много вино или се хранят с месо, защото пияниците и лакомниците стават бедни, а сънливостта ги облича в парцали.“. Исая 5: 11 „Горко на онези, които стават рано сутринта, за да тичат след пиенето си, които стоят до късно през нощта, докато се запалят с вино. Имат арфи и лири на банкетите си, тамбури, флейти и вино, но те не се съобразяват с делата на Господа, нито уважават делото на ръцете му “. Галатяни 5: 19–21 „Делата на грешната природа са очевидни: … пиянство, оргии и други подобни. Предупреждавам ви, както и преди, че тези, които живеят по този начин, няма да наследят Божието царство . “ Ефесяни 5:18: „Не се опивайте с вино, което води до разврат. Вместо това се изпълнете с Духа.“. Един от най- силните библейски текстове, които поставят акцент върху ролята на виното в християнството и ролята на християнството в поставянето на акцент върху виното сред всички напитки е: „И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет , осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.“ (Лука 22:19-20 НП), като е ясно, че в чашата има вино. И още, Исая 55:1, където текстът е: „О, вие, които сте жадни, елате всички при водите; и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте. Да! Елате, купете вино и мляко без пари и без заплащане…“ В много от текстовете в Библията касаещи виното, се поставя акцент по- скоро върху възпирането на прекомерната консумация на вино, отколкото да се говори за забрана изобщо на консумацията. Все пак напитка, която самият Божи син е консумирал, няма как да бъде забранена за тези, в името на които този син се е жертвал, бивайки разпнат на кръста. Вместо заключение Ако се излезе от научните и/ или религиозните тълкувания за мястото и ролята на виното в религията, и се постави акцент върху поведенческите тълкувания, не би трябвало да има нищо учудващо във важността на „напитката на боговете“ за прокарването и затвърждаването на ролята в живота на човек на всяка една вяра. Опиянението от виното, води до отпускане на тялото, на ума, на душата. Човек изпада в сладка нирвана, която му позволява в изострено състояние на сетивата, да изпита, да усети, да преживее различни неща, включително свръхестествени. А има ли нещо по- свръхестествено от Всевишния, който се смята, че стои в основата на вярата и на религията? В състояние на такова опиянение, човек е готов да отвори всички свои чакри; да отвори вратата на душата си; да се свърже дори с вселената. А виното е проводникът, който позволява всичко това да се случи плавно, по естествен начин… Тогава, учудващо ли е, че виното и религията са свързани? Че без вино вяра няма, а без вяра няма религия?

In vino veritas , in aqua sanitas!

Дегустатионна информация за различни вина, може да откриете тук.

Още интересно от света на виното, може да прочетете тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.